Да се опитаме да запазим някакво приличие ...и да замълчим!
Защото това, което се е случило край Ямбол е жестока метафора на нашият живот, който се търкаля към някаква бездна...

По едно жестоко съвпадение, каквито понякога има, тази сутрин ми се обади приятел, за да ми каже да си купя "Литературен вестник"...Купих го  и тъкмо съм го разгърнала и чета това:

Никой не е остров
сам по себе си;
всеки част е от материк,
част от цялото.
Ако морето откъсне буца пръст и я отнесе,
не би било в ущърб за Европа,
дори да би било цял полуостров
или имение на твой приятел,
или твойто собствено дори.
Смъртта на всеки къса част от мен,
защото съм част от човечеството;
и тъй като не ми е писано да знам
за кого бие камбаната;
     тя бие за всеки един от нас

когато чух за трагедията...

Да помълчим...

по този трагиченслучай аз ще постна - "Голяма елегия - на Джон Дън" от Йосиф Бродски в превод на Асен Сираков.
Може да надниквате в блога ми, защото това произведение е със световна известност и наистина е някакво великоление...