Постинг
17.05.2009 18:33 -
За София със симпатия
Автор: realistka
Категория: Политика
Прочетен: 3806 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2009 15:35
Прочетен: 3806 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 26.09.2009 15:35
Ето нещо, което си заслужава да споделя с вас:
Никак не можех да си представя, че за София може да се пише със симпатия...Да ама, както често се случва, животът ме опроверга...
Един симпатичен млад човек (син на мое приятелско семейство) е спечелил първа награда в конкурс, обявен от "Литературен вестник" и Столична община за есе, посветено на София.
Да не пропусна да кажа, че този млад човек се казва Манол Глишев.
Той е бил преподавател по староанглийска литература в Гимназията за древни езици....Знаем се с него и даже бяхме седнали един до друг на една от прожекциите на филма на Малина.
Ето сега ще ви постна това есе:
По-прекрасна от Венеция, по-грозна от Академгородок № А6965
Слънцето позлатява всичко, вятърът разнася ароматите на ранния септември, а повечето дървета още са разкошни и зелени. София в такива моменти изглежда като резбован дървен поднос, пълен със сочни плодове и малки скъпоценни камъчета. Колко тревожно красиви и драгоценни изглеждат понякога най-привичните гледки наоколо! Прашното Цариградско шосе, проснало се като змей пред грозното здание на БТА може би точно сега прилича на магистрала през по-гъсто населените и цивилизовани краища на Галактиката. Колите пикират по топлия асфалт подобно на огромни космически лайнери, паркът от едната страна стои като звезден куп, а вихрещите се облаци прашинки представляват астероиди, малки совалки за близки полети, комети и изобщо украшения по ъглите на фантастиката.
Моят квартал е по-друг. Тук старите тухлени стени с гладка мазилка отразяват светлината и лъщят като вечните зидове на египетски светилища. Потъналите в сенки улици пък са като извадени от венециански пейзаж. Странна смесица. Човекът, който поправя ладата си, едновременно е лодкар на златния следобеден Ра и гондолиер. Паважът тече като вода, а под него свещени крокодили пълзят между годежните пръстени на някогашните дожове на Сияйната република.
Чува се самолет, наблизо някой вдига някак успокоителен шум - може би набива пирони в дъска. Знам, че след около час мюезинът от Баня баши джамия ще прониже бледото небе с гласа си. Така и трябва да бъде. Преди малко затихнаха сладките гласове на камбаните на "Света Параскева". А някъде настрана, заглушаван от рева на раздрънканите трамваи, часовникът на Халите мери времето на килограм и продава от него на софиянци.
Следобедите, особено късните летни следобеди в София са вълшебно време. Чисто човешко време, което няма нищо общо със сълзливата и малко фалшива романтика на свежата пролет и мъгливата есен. Ракиено време! Градът живее в свой топъл ритъм и нехае за гори, поляни, дъждове и морета. Надминала състоянието си на Голямо село, приела странни типове от цялата ни объркана страна, облегната малко фамилиарно на рамото на Витоша, скътала безброй цигански кошери, арабски магазинчета и китайски ресторантчета, един вид посбутала малко собствените си деца, за да направи място на съседските, нашата София сякаш не си дава кой знае колко зор нито в растенето, нито в стареенето.
Като слушам шумовете на квартала, си представям как Господ седи на компютъра Си, играе някаква Real Time Strategy и следи какво става в цялото Му обширно царство, като от време на време хвърля поглед и към Своята София. От колонките Му се разнася чукането на съседа ми по дъската. "Аха, в София още се строи" - си казва старецът. До условната иконка на града се вижда начумерено жълто емотиконче - значи софиянци са далеч от пълното доволство и покорство, но и не замислят някой бунт. Ако щракне София с десния бутон и после натисне изскочилия надпис See Town on Tactical Map, Господ ще може да разгледа подробно улиците и забързаните нанякъде жители, плъпнали всеки по своя си работа. А ако даде zoom, ще се хване да разглежда и най-малките детайли. "Леле, каква графика!" - ще си каже, като хване в кадър някоя агресивно сладка мадама. После ще се сети, че графиката си е пак Негова и ще Му стане драго. Ще си запамети като screenshot разминаването на косъм на моторист и джипка по "Раковски". Накрая ще се върне към Strategic Map и ще остави града на собствените му проблеми за няколко минути.
Скоро бях в "Свети Седмочисленици". Пак беше такъв съвършен следобед, който потиква мързеливите души към съзерцание, а вътре в храма светлината падаше на щедри снопове върху разточително позлатения и зашеметяващо резбован иконостас. Може би човек може да се усети кога точно старецът Се е загледал към София точно в тези моменти: в часовете, когато иконостасът на Седмочислениците грее, потънал в блясъка на Божия курсор, слънцето. Малък и много полезен за всички нас бъг в програмата.
Виж своя град, казват слънчевите следобеди. Хаотично построена, затрупана с разпилените следи от кратковременните епохи на двайсетия век, запазила тук-там по някой щръкнал зъб от по-отдавнашни времена, шумна и прашна, объркваща, пълна с неподходящи хора, с ужасни институции, разминала се с очертанията на Околовръстното шосе, пълна със занемарени очарователни кътчета, драконообразни трамваи и с боднати тук-там големи, клонати дървета, София никога не е била велик самостоятелен полис и едва ли не случайно е станала столица. Веднъж си е позволила да се мери с Византион, преди още той да стане Константинопол. София по нищо не прилича нито на скучната Спарта, нито на великолепната Атина. София изобщо на нищо не прилича. И нищо не прилича на София. Дори названията й са безподобни. Едновременно е Средец, защото е в средата на странния български живот, пък и на Балканския полуостров, а едновременно е и София, значи би трябвало да е град на мъдростта. Повечето улици също имат по две имена: едно от времената на "народната власт" и едно обикновено. Можеш да разбереш убежденията и произхода на всеки гражданин от начина, по който нарича парковете, булевардите и училищата.
Казват дори, че Тери Пратчет взел Софийския университет като прототип на Невидимия. До известна степен цяла София прилича на раздут, величествен и абсурден Анкх-Морпорк. Да се живее тук не е изкуство (често дори не е живот!), но може да мине за критика на идеята за изкуство въобще.
В най-старата средищна част, около абсолютния център са струпани какви ли не християнски храмове, джамия, синагога, някогашен атеистичен Партиен дом, а помежду им вече хиляди години блика горещ минерален извор. Може би дори Рим не може да се сравни с небрежното еклектично и позанемарено очарование на София. Не може да се каже дали дори Ню Йорк е толкова разнолик. Венеция със сигурност мирише по-страшно. Единственото, за което градът не претендира, е монументалност. И единственият грим, който му е нужен, е слънцето на септемврийските следобеди.
Хубаво е да обичаш каквото имаш. Още по-хубаво е да имаш София, за да обичаш нея.
_________________
Никак не можех да си представя, че за София може да се пише със симпатия...Да ама, както често се случва, животът ме опроверга...
Един симпатичен млад човек (син на мое приятелско семейство) е спечелил първа награда в конкурс, обявен от "Литературен вестник" и Столична община за есе, посветено на София.
Да не пропусна да кажа, че този млад човек се казва Манол Глишев.
Той е бил преподавател по староанглийска литература в Гимназията за древни езици....Знаем се с него и даже бяхме седнали един до друг на една от прожекциите на филма на Малина.
Ето сега ще ви постна това есе:
По-прекрасна от Венеция, по-грозна от Академгородок № А6965
Слънцето позлатява всичко, вятърът разнася ароматите на ранния септември, а повечето дървета още са разкошни и зелени. София в такива моменти изглежда като резбован дървен поднос, пълен със сочни плодове и малки скъпоценни камъчета. Колко тревожно красиви и драгоценни изглеждат понякога най-привичните гледки наоколо! Прашното Цариградско шосе, проснало се като змей пред грозното здание на БТА може би точно сега прилича на магистрала през по-гъсто населените и цивилизовани краища на Галактиката. Колите пикират по топлия асфалт подобно на огромни космически лайнери, паркът от едната страна стои като звезден куп, а вихрещите се облаци прашинки представляват астероиди, малки совалки за близки полети, комети и изобщо украшения по ъглите на фантастиката.
Моят квартал е по-друг. Тук старите тухлени стени с гладка мазилка отразяват светлината и лъщят като вечните зидове на египетски светилища. Потъналите в сенки улици пък са като извадени от венециански пейзаж. Странна смесица. Човекът, който поправя ладата си, едновременно е лодкар на златния следобеден Ра и гондолиер. Паважът тече като вода, а под него свещени крокодили пълзят между годежните пръстени на някогашните дожове на Сияйната република.
Чува се самолет, наблизо някой вдига някак успокоителен шум - може би набива пирони в дъска. Знам, че след около час мюезинът от Баня баши джамия ще прониже бледото небе с гласа си. Така и трябва да бъде. Преди малко затихнаха сладките гласове на камбаните на "Света Параскева". А някъде настрана, заглушаван от рева на раздрънканите трамваи, часовникът на Халите мери времето на килограм и продава от него на софиянци.
Следобедите, особено късните летни следобеди в София са вълшебно време. Чисто човешко време, което няма нищо общо със сълзливата и малко фалшива романтика на свежата пролет и мъгливата есен. Ракиено време! Градът живее в свой топъл ритъм и нехае за гори, поляни, дъждове и морета. Надминала състоянието си на Голямо село, приела странни типове от цялата ни объркана страна, облегната малко фамилиарно на рамото на Витоша, скътала безброй цигански кошери, арабски магазинчета и китайски ресторантчета, един вид посбутала малко собствените си деца, за да направи място на съседските, нашата София сякаш не си дава кой знае колко зор нито в растенето, нито в стареенето.
Като слушам шумовете на квартала, си представям как Господ седи на компютъра Си, играе някаква Real Time Strategy и следи какво става в цялото Му обширно царство, като от време на време хвърля поглед и към Своята София. От колонките Му се разнася чукането на съседа ми по дъската. "Аха, в София още се строи" - си казва старецът. До условната иконка на града се вижда начумерено жълто емотиконче - значи софиянци са далеч от пълното доволство и покорство, но и не замислят някой бунт. Ако щракне София с десния бутон и после натисне изскочилия надпис See Town on Tactical Map, Господ ще може да разгледа подробно улиците и забързаните нанякъде жители, плъпнали всеки по своя си работа. А ако даде zoom, ще се хване да разглежда и най-малките детайли. "Леле, каква графика!" - ще си каже, като хване в кадър някоя агресивно сладка мадама. После ще се сети, че графиката си е пак Негова и ще Му стане драго. Ще си запамети като screenshot разминаването на косъм на моторист и джипка по "Раковски". Накрая ще се върне към Strategic Map и ще остави града на собствените му проблеми за няколко минути.
Скоро бях в "Свети Седмочисленици". Пак беше такъв съвършен следобед, който потиква мързеливите души към съзерцание, а вътре в храма светлината падаше на щедри снопове върху разточително позлатения и зашеметяващо резбован иконостас. Може би човек може да се усети кога точно старецът Се е загледал към София точно в тези моменти: в часовете, когато иконостасът на Седмочислениците грее, потънал в блясъка на Божия курсор, слънцето. Малък и много полезен за всички нас бъг в програмата.
Виж своя град, казват слънчевите следобеди. Хаотично построена, затрупана с разпилените следи от кратковременните епохи на двайсетия век, запазила тук-там по някой щръкнал зъб от по-отдавнашни времена, шумна и прашна, объркваща, пълна с неподходящи хора, с ужасни институции, разминала се с очертанията на Околовръстното шосе, пълна със занемарени очарователни кътчета, драконообразни трамваи и с боднати тук-там големи, клонати дървета, София никога не е била велик самостоятелен полис и едва ли не случайно е станала столица. Веднъж си е позволила да се мери с Византион, преди още той да стане Константинопол. София по нищо не прилича нито на скучната Спарта, нито на великолепната Атина. София изобщо на нищо не прилича. И нищо не прилича на София. Дори названията й са безподобни. Едновременно е Средец, защото е в средата на странния български живот, пък и на Балканския полуостров, а едновременно е и София, значи би трябвало да е град на мъдростта. Повечето улици също имат по две имена: едно от времената на "народната власт" и едно обикновено. Можеш да разбереш убежденията и произхода на всеки гражданин от начина, по който нарича парковете, булевардите и училищата.
Казват дори, че Тери Пратчет взел Софийския университет като прототип на Невидимия. До известна степен цяла София прилича на раздут, величествен и абсурден Анкх-Морпорк. Да се живее тук не е изкуство (често дори не е живот!), но може да мине за критика на идеята за изкуство въобще.
В най-старата средищна част, около абсолютния център са струпани какви ли не християнски храмове, джамия, синагога, някогашен атеистичен Партиен дом, а помежду им вече хиляди години блика горещ минерален извор. Може би дори Рим не може да се сравни с небрежното еклектично и позанемарено очарование на София. Не може да се каже дали дори Ню Йорк е толкова разнолик. Венеция със сигурност мирише по-страшно. Единственото, за което градът не претендира, е монументалност. И единственият грим, който му е нужен, е слънцето на септемврийските следобеди.
Хубаво е да обичаш каквото имаш. Още по-хубаво е да имаш София, за да обичаш нея.
_________________
АНДРЕЙ ИВАНОВ- ДА ЖИВЕЕ БОЙКО БОРИСОВ
СТОЛИЧНА ОБЩИНА ГОТВИ НОВ ТЕРОР ЗА ХОРАТ...
Позиция на сдружение "Солидарна Бъл...
СТОЛИЧНА ОБЩИНА ГОТВИ НОВ ТЕРОР ЗА ХОРАТ...
Позиция на сдружение "Солидарна Бъл...
Въпросът е: дали този народ винаги е бил такъв или е станал такъв?!
Ако е бил работлив и морален, а е станал мълзелив и неморален то въпросът е кога е станала тази промяна и в резултат на какви фактори ...
цитирайАко е бил работлив и морален, а е станал мълзелив и неморален то въпросът е кога е станала тази промяна и в резултат на какви фактори ...
Имам впечатление, че чалгата и мисленето са в същата връзка, както яйцето и кокошката...
Това друга и твърде голяма тема обаче...
Друг е въпросът, че за чалгизацията на живота у нас през последните 15-20 години бяха хвърлени огромни средства като финанси и човешки ресурс.
цитирайТова друга и твърде голяма тема обаче...
Друг е въпросът, че за чалгизацията на живота у нас през последните 15-20 години бяха хвърлени огромни средства като финанси и човешки ресурс.
3.
анонимен -
"Народо е убав, ама
20.05.2009 14:36
20.05.2009 14:36
ората са калпави!" - това е реплика от пиесата "Биволът" от Иван Радоев, играна в Сатирата още преди 10 ноември.
:)))
цитирай:)))
Аз мисля, че народа целенасочено е опростачен...и тези 20 години , а и преди това. Нали бай Тошо и Людмилка трябваше да изглеждат интелектуали...
Аз попаднах на някакъв запис на реч на бай Тошо, който е постнал в блога си Gantree в темата за Голготата. Горещо ви препоръчвам..Намерете я...Голяма находка...Такава простотия...трябва да се запази за вечни времена, за да си спомняме какви хора са ни управлявали...
Как е станало опростачаването на този народ!
Боже! Боже! Боже! Чудовищна простотия...
цитирайАз попаднах на някакъв запис на реч на бай Тошо, който е постнал в блога си Gantree в темата за Голготата. Горещо ви препоръчвам..Намерете я...Голяма находка...Такава простотия...трябва да се запази за вечни времена, за да си спомняме какви хора са ни управлявали...
Как е станало опростачаването на този народ!
Боже! Боже! Боже! Чудовищна простотия...
5.
анонимен -
Сложен въпрос.
27.05.2009 18:36
27.05.2009 18:36
Опростачването не би станало лесно, ако почвата не беше благодатна. Хората бяха изтръгнати от корен и посадени на други места. Те трябваше да станат нови социалистически труженици. Започна социално инженерство.
Може ли обикновен човек от село да стане гражданин? Та той си продължава селския бит - и ето ти проблем. Защо да не си хвърли боклука от балкона?
Давам само един произволен пример.
Могат хиляди да се дадат.
Не може току так от цървули (при цялото ми уважение, стига да си бяха стояли на мястото) да станат по-издигнато. За това трябва еволюция.
Комунистите се облегнаха на най-нисшите и низши слоеве, хвалеха ги, че са творци на благата, подиграваха интЕлЕгенцията.
Да си прост бачкатор бе престижно - получаваш повече и от професора.
И затова тъпите копелета казваха, че не "се дават на професорите".
Но аз съм писал много на тази тема и тук, и в Литернет.
А препоръчаното от вас е едно от доказателствата.
Един лентяй, хитрец и табладжия го държаха 33 години да управлява държава... А ние го търпяхме, защото "вся власть советом".
цитирайМоже ли обикновен човек от село да стане гражданин? Та той си продължава селския бит - и ето ти проблем. Защо да не си хвърли боклука от балкона?
Давам само един произволен пример.
Могат хиляди да се дадат.
Не може току так от цървули (при цялото ми уважение, стига да си бяха стояли на мястото) да станат по-издигнато. За това трябва еволюция.
Комунистите се облегнаха на най-нисшите и низши слоеве, хвалеха ги, че са творци на благата, подиграваха интЕлЕгенцията.
Да си прост бачкатор бе престижно - получаваш повече и от професора.
И затова тъпите копелета казваха, че не "се дават на професорите".
Но аз съм писал много на тази тема и тук, и в Литернет.
А препоръчаното от вас е едно от доказателствата.
Един лентяй, хитрец и табладжия го държаха 33 години да управлява държава... А ние го търпяхме, защото "вся власть советом".
Не може да се отрече на комунистите доброто познаване на човешката природа и използването на най-ефикасните механизми за превръщането на селските собственици в обитатели на градските панелки...лишени от корена си тези хора много лесно се поддаваха на манипулациите...
цитирайТакааа...
Авторът на горния текст доскоро беше преподавател по английски език и отделно - по старогерманска литература в Класическата, а не в Английската гимназия. Инак всичко е вярно :)
цитирайАвторът на горния текст доскоро беше преподавател по английски език и отделно - по старогерманска литература в Класическата, а не в Английската гимназия. Инак всичко е вярно :)
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
