Всяка държава, както всеки човек, винаги има избор. Прави го всеки ден.
Ние също го правим днес. Той е: дали да седим на топло пред масата с тавата със свинското със зеле или да излезем на улицата, за да кажем  - Не! Не на безумните проекти на Правителството! Не на безумните намерения на Георги (Гоце) Първанов и неговият съдружник Бойко Борисов...
Да твърдим, че нямаме избор сега всъщност е равностойно да изберем удобното състояние на жертва, когато някой друг вместо нас взема решения и поема отговорността за това.
Това е наистина  удобство. Но съмнително.Защото е временно.

Защото  след него идва неудобството - неудобство в дългосрочен план, което за държавата като цяло означава превръщането й в Задунайска губерния, а в личен план означава, че след време, когато собствените ни деца ни попитат: - А какво правихте вие, когато Путинова Русия ви превръщаше във васал да нямаме какво да им отговорим и да си мълчим позорно, каквото правим и сега...