Как мислите...като че ли доста народ се включи в обсъждането на „Голямото четене”. Имам усещане, че народът се развълнува . Защракаха GSM-и, форуми завряха и закипяха, разприказваха се блогъри. Кой за, кой против. Нормално. Е хайде и аз да се включа в „main-stream”-а, защо да изоставам...
 Ако питате мен това обсъждане не е толкова лошо. 
Даже никак не е лошо.
 В края на краищата много по-ценно е да се обсъждат книги – които сме прочели, и които не сме- отколкото да се води жизнено важният разговор за силикона на Мара Отварачката и джапанките на малкия Тошко... 
Аз възприемам „Голямото четене”  като определено полезен опит за съпротива срещу Голямото говорене - онова тотално опростачаване, което Кръстю Кръстев от „Стършел” находчиво нарече „вдебиляване” и „охамаляване”,и което отдавна се вихри по медиите, кат заема заедно с снимките на голи мадами цели страници от вестниците, прониква в говоренето на водещи в ТВ-програми и придоби все по-застрашителни размери. 
Защо застрашителни? 
 Ами защото това говорене или писане със своя речник от 300 думи (числото е приблизително и произволно избрано он мен) възпитава освен пълно безсрамие, също и пълно безразличие към обществения живот особено всред по-младите българи с още неукрепнал вкус и етични норми!   Някога бях склонна да си мисля, че това са случайни, хаотични процеси на прехода, които с времето ще отшумят. 
Наблюденията ми от извървения път обаче ме карат сега си мисля, че ако има  хаос, то той е твърде целенасочено поддържан и твърде умело насочван в определена посока. 

Този хаос се явява част от борбата  за душите и умовете на българските граждани - потенциалните избиратели. За тях се борят целенасочено и последователно хора, чието единствено желание е получаването на властта като източник на всички благини. При това безпроблемно. А специалистите по политическо говорене са подсказали на заинтересованите юнаци, че павирането на пътя  към желаната цел започва и свършва с обработката на съзнанието на хората. Така са им казали. И те така го правят. Съзнанието се пълни с информация за цици, светли спомени за ТКЗС, силикон, бат Бойко на откриването на отсечката: Мало-Бучино – Люлин, брой оргазми на час, някой и друго тържество за откриване на паметник в Правец, виагра , някоя и друга добра дума за Тато, подробно описание на поредния конкурс за поредната „Мис не-знам-си-каква”, снимки в едър план на нашата гордост – най-хубавото дупе на Европа, малко от богатия свят на кулинарията, повече снимков материал от нашето Черноморие...
Това е Голямото говорене.   Срещу това Голямо говорене се изправя Голямото четене. 

Това четене каквито и недостатъци да има в българската си версия, то е крачка напред. То е прлотивопоставяне на Голямото говорене. . То е опит за преброяване на истински четящата част от българите или по-точно казано преброяването на тази част от българите, които четат истински произведения, истинска литература. 

Произведения, които карат читателя да бъде съавтор, учат го да съчувства, да мисли, да разсъждава, да сравнява, да помни, да прощава, да не се отчайва, да се влюбва, да не търси винаги отплата и да не се сърди, ако не я получи, да помага на изпадналия в беда, да се възхищава от добрите дела, сторени от другите, да почита родителите си, да разбира децата си, да общува с хората без напрежение и без предразсъдъци, да умее да се радва на малките неща в живота, да изостря и поддържа любознателността си, да запази способността си да се учудва, да може да се спре, за да се възхити на един залез в морето, на една капка роса върху пролетна тревичка, да има слух както за радостните звуци на живота, така  и за плача на едно дете, останало само...всичко, всичко, което прави човека човек.
Това си мисля, че е четенето – може да го наричаме голямо , може и малко!
Нека  да бъдем благодарни на един голям човек, който е направил възможно това – да благодарим на Гутенберг!

за постинга. Точно това си мислех тези дни - че предпочитам да гледам още няколко пъти повторението на тази тв кръгла маса за любимата книга, отколкото, макар и индиректно, непрестанно да ми се набива в главата, че книгата ми е последната нужда, на фона на козметика, хранителни продукти и пр., за реалити шоутата - без коментар.
:)

Елеонора,
Ето че сме мислили едни и същи неща. Гледали сме в една и съща посока (нали така беше казал Екзюпери за любовта). Аз бих го разширила и за приятелството...
Даже си мисля, че има много хора, както сме ние двете с вас, чиито мисли са толкова близки, но които просто не са имали възможност да се срещнат...
Да благодарим на блог.бг за нашата "среща".
Приятна вечер!

Отдавна не бях чел нещо толкова добро. Много качествен извод. Добре си го изградила целия пост. Предполагам, че не си го писала на един дъх, познах ли?

Ти ме "познаваш" отдавна! Искам да кажа почерка ми...
Не е на един дъх...
Написах го днес, но не на един дъх! На три дъха...нали мога да кажа така...
Всъщност забравих да кажа: Благодаря ти. Много.

Точно така е, хаосът де поддържа умишлено, за да обезвери и да отрваи хората от "демокрацията".

Нали си спомняте, че винаги когато си позволявахме да кажем, че нещо в цялата тази работа не ни харесва, стандартният отговор беше: - Ами защо не ти харесва?! Нали това искахте - демокрация! Ето ви демокрацията!

Като забравяха да споменат, че както целия преход, така и тази демокрация, която живеем са създадени по модел, изработен в кабинетите на комунистическата номенклатура. Осъществяването на този модел изискваше като задължително условие поддържането на перманентен хаос...

Я, реакции за "Четенето" :)
Беше си поумряла кампания, за съжаление. Много добри усилия отидоха за нищо, а разни дивотии избиха нагоре. Нямам предвид от книгите, а от участниците. Все пак, ако имаше нещо наистина добро в "Четенето", това бяха участията на Бойко Василев, Георги Лозанов и Владимир Люцканов.
Минали работи.