Говоря го съвсем сериозно.
Няма кой да ни го реши този проблем.
Мисля, че напоследък престанах да чувам тази измислена голяма мечта на българина - България енергиен център на Балканите.
Като че ли за повечето българи стана ясно, че няма как да бъдем енергиен център, след като АЕЦ Белене ще е наполовина руска, след като горивото е тяхно. Най много да станем енергиен диспетчер на Балканите, но и то не е така , след като на всичко отгоре нямаме дългосрочни договори за продажба на елктричество със съседните ни страни.
И докато мечтите са мечти - то стратегията ни за съхраняване на отработеното гориво и на радиоактивните отпадъци е една реална задача с доста сурови очертания. .
В текстът на съобщението горе е изпуснато да се каже, че стратегията, която ще ...

Прочитане на целия коментар се обсъжда е за следващите двадесет години. Става дума какво ще се прави до 2030 година.
Аз питам: А после?! А след 2030 година какво ще правим?
Това е задача толкова сериозна, че аз като чух за това си зададох следните въпроси:

Първи въпрос:
Колко ли хора ще се съберат на това обсъждане? Защото това не е фолклорен фестивал, за да друсаме "Дунавското".

Втори въпрос:
Колко от тези хора ще се съберат на това обсъждане са пипвали радиоактивен изотоп?
Защото Бог или Природата е направила човека така, че той (Човекът) няма сетива за йонизиращите лъчения. Т. е. те могат да те убият, а ти няма да го усетиш.

И трети въпрос:
А колко от тези хора са били в чакалните на онкологията?!
Не ви плаша, но ви казвам: Там е ужасно. Усещането на обреченост там е ужасно!
Давате ли си сметка, че всяко невежо боравене с тези изотопи има този край.

Та като си зададох тези въпроси, седнах и прочетох Стратегията на Министерството и една американска стратегия. Общо 120-130 страници текст.
И написах Становище. Подписах го. Ще го постна тук. Поствам го с надежда, че повече хора ще го прочетат и ще се замислят. Ще се замислят сериозно.