Казаното в тази статия съвпада толкова плътно с това, което мисля, за случващото се у нас през последните дни, че реших вместо да я преразказвам да я постна цялата.
Браво на Бойко Пенчев! Браво!:

БСП: Срамът не ни отива!

Бойко Пенчев в "Дневник"

По всичко личи, че БСП се готви усърдно за предстоящите избори. Имат и трудности: как например да съчетаят традиционното лицемерие с модната напоследък арогантност. Водени от желанието да помогнем на мозъчния тръст от "Позитано" 20 и техните израелски PR консултанти, предлагаме в предизборната програма на БСП да влязат следните точки:

1. БСП е отговорна политическа сила и затова гледа с изключителна сериозност на въпроса за властта. За да гарантира оставането си на власт, БСП е готова да променя изборното законодателство във всяко удобно време по всеки удобен за нея начин.

2. БСП е конструктивен, диалогичен партньор и затова с помощта на ДАНС и другите специални институции ще поддържа разнообразни формации, с които да си партнира в управлението или по други поводи. (За да не се обърква традиционният електорат на партията, тези формации ще се афишират като "консервативни", "патриотични" и прочее).

3. БСП е загрижена за българския бизнес, особено за някои негови представители, и ще прави всичко възможно да оказва финансова подкрепа на тези представители чрез "заменки", "частно-публични партньорства", "апорти" и други форми за избягване на прозрачните тръжни процедури.

4. БСП е партия на публичния интерес. Под "публичен интерес" следва да се разбира интересът на споменатите в по-горната точка "представители на бизнеса".

5. БСП разглежда медиите като ключов елемент от демократичното общество и всячески ще се стреми да подпомага онези от тях, които правдиво отразяват успехите на БСП в управлението на страната. Подпомагането ще се изразява в раздаване на цифрови лицензи, участие в смесени дружества с апортиране на държавни сгради, осигуряване на рекламодатели измежду вече споменатите "представители на бизнеса" и други.

6. При изчерпване на другите възможности за пропаганда и безконтролно харчене на публични средства БСП няма да се поколебае да обяви криза или направо извънредно положение.

И т.н., и т.н. Ако Сергей Станишев и БСП наистина имат самочувствие, съответстващо на арогантността, която демонстрират, би трябвало да не се боят да впишат подобни точки в предизборната си програма, да спечелят изборите и след това да ги осъществят. Щеше да е някак си честно. Но не. Заменките на гори, сделката с Ирена Кръстева, 8-процентовата бариера за коалиции - всичко това се случва ПРЕДИ изборите. Да не би пък толкова самоуверените другари да ги е страх, че може да са извън властта след лятото?!

Разбира се, дори социолозите да даваха 80% подкрепа за БСП, щабът на Станишев нямаше да изложи истинските намерения на Партията в програмата. Изглежда, комунистите, сега социалисти, са програмирани да декларират едно, а да вършат точно обратното. И симбиозата между лява теория и олигархична практика ще си съществува още десетилетия, ако БСП има достъп до ресурсите на властта. Докато ножът и сиренето са в нея, БСП няма да се промени - няма причини да го прави. Е, за козината на вълка ще се грижат все по-отбрани PR специалисти. Ще тестват посланията на столетницата с фокус групи от подбрани овце и агнета, ще умуват какъв по-модерен и "европейски" предизборен слоган да сложат. Можем да им предложим няколко. Например "Вината - само с мезета!". Разпознаваем, ясен, запомнящ се, освен това свързан със славната най-нова история на Партията. Или още по-добре - "Срамът не ни отива". Какво по-подходящо мото за партията на Сергей Станишев, Румен Петков, Илияна Йотова и компания?!

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник". Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски".

http://www.dnevnik.bg/analizi/kolumnisti/2009/04/14/705251_bsp_sramut_ne_ni_otiva/

Пропуснал съм статията .Благодаря!Трябва да ни е срам ,че ги търпим.

Общо взето добре е написано, но ми прави впечатление едно несъответствие или може би насока за доразвитие.
Във финала става въпрос за ножа, сиренето и промяната. Следователно осемте години опозиция /97-05/ би трябвало да са донесли някаква промяна в БСП. Ако тази промяна се изразява в това да не се афишират явно намеренията то тогава защо авторът настоява те да бъдат явно афиширани? Ако промяната е някаква друга, то тогава каква е именно. Ако няма промяна, тогава пък увисва сентенцията за ножа, сиренето и промяната.

От нашата толерантност БСП се възползваха с наглост, чиито мащаби нито сме очаквали, нито сме могли да предвидим...
Как може един нормален човек със съответния морал, със етични норми и задръжки да предвиди подобно безсрамно поведение...
Наистина, като ги наблюдавам сега разбирам, че те не са заслужавали никаква милост, никаква толерантност, никакво разбиране...

Аз мисля, че промяната е в напипване на най-успешните начини за демагогия.
Промяната е в усъвършенстване на лицемерието като основен способ за удържане на властта. Като пример може да се вземе разговорите им с представителите на ЕС и ЕК.

Риъл, виждаш ли, аз подкрепям този вид статии, но те показват и нещо друго. Критиката не е насочена към фрапантните гафове свързани ъс здравеопазването, полицията, образованието, корупцията, чак след това еврофондовете и т.н. а към някакви, бих казал меки следствия или странични проявления на главното. Оставки трябваше да се подадат още през февруари, промени в кабинета бяха задължителни. Това трябваше да се случи за да не се пишат сега балетни статии. Да, имаше опит за обществен натиск, но той не се получи, даже предизвика у едни насмешка, у други съжаление - със сигурност не това е нужно като краен резултат. Стачките по време на мандата може би ще останат последните масови антиправителствени прояви - и как само бяха смачкани. Всичко това предопределя както мекия тон на опозиционните статии така и хода на предизборната борба. И още нещо, нашите опозиционни партии не се идентифицират с определени обществени групи, а търсят преди всичко признание че са едикакви си от еврпартиите като бъдат включени в съответния блок. Този път е пагубен както за тях така и за демокрацията у нас. Вместо да поправят тези недоразумения се отива към промяна в избирателната система, което пак не е най-доброто решение. Аз считам, че тя още не е изчерпана за да се променя и то точно по този начин. Главното се отбягва от всички, има една подмяна, която постепенно измества приоритетите на обществото, изсмуква енергията му и го превръща в лесно манипулируема маса. Срещу тази подмяна има много малко журналисти, които пишат.