Прочетохте ли какво писаха някои вестници преди два дни?! Много вероятно е да сте го изпуснали, защото беше отбелязано много пестеливо. По-пестеливо, отколкото беше отразено убийството на едно момче от Перник от негов съученик... Не искам да бъда разбирана погрешно. Не мисля, че обществото ни не трябва да бъде алармирано, когато свадата между двама тинейджери завършва с убийство. Без съмнение трябва! Аз говоря тук обаче за пропорции...    Но да не се отклонявам от сюжета...   Защото според мен доста  оскъдна беше информацията за самоубийството на Атанас Стоев, служителят, който е отговарял за класифицираната информация в Агенцията за ядрено регулиране. С почти закъснение от месец, защото това нещастие се е случило на 19 февруари, а аз го прочетох на страниците на „!68 часа” от 13-19 март 2009.   Нека да напомня, че преди години същата тази Агенция се наричаше Комитет  по използването на атомната енергия за мирни цели. Вижте какво дълго заглавие! Според мен главната цел на това заглавие е била, да внуши на всички, че ние използваме атома само за мирни цели. Нещо подобно, но казано с други думи, бях прочела преди години на калкана на една жилищна сграда в гр. Дубна , СССР (вече бивш, не градът, а Съветския съюз). Та там пишеше: „Атом не солдат – атом рабочий”.     Пак се отклоних от основната линия...   А тя , основната линия, е, че един чиновник от секретно ведомство, който е отговарял за сигурността на информацията в Агенцията за ядрено регулиране, се е самоубил по неизяснени причини. От публикацията става ясно, че самоубиецът е бил човек с добро социално положение, с добро семейство, баща на две деца.   Професионалната му кариера е минала през Разузнавателното и Свързочно управление на Генералния щаб , през „Главно инжинерно управление” към военното министерство, което се занимава с търговия на военна и специална продукция. Имал е чин полковник.До ноември 1989 г. той е бил търговски представител на управлението в Москва.  Смята се, че връзките му с Москва били много стабилни и на високо равнище.     В Агенцията той е бил назначен през 1999 г. от тогавашния шеф на ведомството Георги Касчиев, който  по телефона от Виена е изразил пред журналиста от „168 часа” изненадата си от смъртта на Атанас Стоев, който според него бил ”почтен, скромен, въздържан, точен и дисциплиниран човек, с хубава усмивка”.   Неговите колеги, обаче, изразили мнение, че самоубийството му е свързано с материалите, които са се съхранявали в отдела, който е ръководел. А те били планове за радиационна защита при аварии, маршрутът на транспорт на ядреното гориво, и дзоговори за внос на руско ядрено гориво... Аз пък не виждам какво може от тези документи да се пази в тайна от българското общество ?! Някой сеща ли си? Щото аз не се сещам...  

Такива хора не се самоубиват.

Флайко,
аз също имам някакво усещане, че нещата не са случайни.
Но пък си задавам въпроса: кое от нещата, които са се пазили в секретния отдел на Агенцията (планове за радиационна защита при аварии, маршрутът на транспорт на ядреното гориво, и договори за внос на руско ядрено гориво) трябва да се пазят извън полезрението на българския данъкоплатец?
Питам: кое от тези неща трябва да е секретно и защо?

Май никой не знае какво става в АЕЦ. Наскоро се изпуснаха, че са започнали да подготвят старите блокове за отваряне. С какви пари? Сега някой се самоубива (или го самоубиват). Нещо много епидемични взеха да стават тези самоубийства...

С нашите - на данъкоплатците.

Днес Георги Касчиев беше в Re:TV и каза, че за поддържането в състояние на готовност на тези реактори годишните разходи са от порядъка на 40 милиона лева!
Така си живеят някои хора...а други се самоубиват...
Че никога няма да бъдат пуснати тези реактори отново е ясно като 2+2=4, но това, което се върши е една пладнешка кражба.

властимащото малцинство, разглежда останалата част от населението на република българия като ресурс или пречка за осъществяването на техните си планове за собствено развитие...
уви, а не като равноправни индивиди, гласоподаватели, маса, ресурс нещо възобновимо и взаимозаменяемо...