Има хора дето ще ги вееят. Аз няма да се включа във "всенародното тържество". Защо?!
Ами по ред причини...една от които е, че съм от групата на стамболовистите.  
А другата причина - не само немаловажна според мен, а една от много важните е, че преди няколко дни прочетох следните съобщения, публикувани  в ВВС под заглавие...: 

Ядрената дилема на България:

http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/from_our_own_correspondent/7911972.stm

http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/from_our_own_correspondent/7913004.stm

Та тези две съобщения ми провокираха да напомня, че в един форум, че е  

много хубаво е, че ВВС казва тези неща защото ние, българите, предпочитаме да се заслушваме в това, което казват за нас чужденците, отколкото хора, които са от нашите среди. Може би това е влезло в гените ни от твърде дългото пребиваване в живота ни като нация на чужди и наши господари...Няма значение... Защо казвам това?! Ами защото две години и нещо аз пълних една тема под заглавие „АЕЦ ‘Белене’ – за и против”, която беше създадена в един форум на 9 Ноември 2006 година.
Сравнете какво казва ВВС и какво съм писала по въпроса аз...
Нека да ви напомня...

Първият постинг в тази тема е от мен. Ето какво съм казала тогава:

Темата е изключително сериозна!

Тя си заслужава да бъде коментирана.

Смятам , че обсъждането й тук съвсем не е безполезно и излишно!

Изхождам от представата, че форумите са една от формите за комуникация и тя трябва в случая да се използва в разумни граници на съответното ниво !

Вчерашната ми реплика в Кибера беше продиктувана от тревогата ми, че в момента Правителството подготвя договор с руска фирма за построяването на АЕЦ "Беляне", който не е защитен в някои важни аспекти и който би създал необратимо тежко за нас обвързване с Русия.

Не смятам, че само тесни специалисти трябва да се изказват тук...
Всички съфорумци, водени от усещане за принадлежност към гражданското общество (дано това не звучи като клише, но не мога да намеря друг израз) би трябвало да не се чувстват притеснени да изкажат мнението си по този въпрос.

Вчера не успях да си купя "Седем", но днес го намерих и си го взех. В него има няколко материала на тази тема. Не съм ги чела още.


Доколкото моят професионален опит ми позволява, ще се опитам да приведа някои данни от различни източници, които могат да ви направят по-информирани по въпросите свързани с тази тема.

Ето какво съм писала още в друг постинг в същата тема още:

.....Да не говорим, че там липсва каквато и да е информация свързана с перспективите за преработването на радиоактивните отпадъци и третирането и последващото погребване на отработеното гориво.
Когато говорим за ядрено гориво, неизкушеният в тази област гражданин може да бъде подведен и по аналогия с горивото за обикновените централи и да си представи, че след като бъде използвано, то престава да е радиоактивно!
Това е абсолютно погрешно!
Обратно!.
Когато централата работи , в резултат на ядрена реакция (делене на ядрото на уран-235) , в горивото се получават радиоактивни изотопи на различни химически елементи, чиято сумарна активност е по-висока (особено непосредствено след изваждането й от активната зона) от тази на свежото гориво. При това тези изотопи имат периоди на полуразпад от няколко секунди до десетки хиляди години.

Преработката (радиохимично разделяне) на тази смес от изотопи на различни хим. елементи изисква специално оборудвана лаборатория , с телескопични уреди за дистанционни манипулации и през специални екрани от оловно стъкло, които да защитават работещите от вредното излъчване. Затова тази преработка е много скъпоструваща.

Нашата страна не разполага със съоръжение от този тип.

Построяването на пастоянно хранилище за погребване на отработено гориво също е изключително тежка и отговорна задача, все още нерешена в световен мащаб.
То трябва да бъде гарантирано за стотици хиляди години напред, защото непълното и небрежно решаване на този проблем е равностойно на прехвърлянето на нашите проблеми върху плещите на още неродените бъдещи поколения...което е толкова неморално, че граничи с престъпление.

Такова постоянно хранилище представлявя цяла подземна фабрика, със съответна вентилация и охлаждане, в недостъпни за подпочвени води терени, най-често желателно е гранити или пък изоставени солни мини (солните мини са гарантирано недостъпни за подпочвени води, защото ако имаше такива , то солта щеше да се разтвори , да се отмие...)
Освен това, то трябва да бъде разположено в отдалечен район, да бъде за вечни времена под постоянна специална охрана поради заплаха от терористичен акт и т.н.

Не е трудно да се съобрази, че за нашата страна, която е неголяма по площ, сравнително гъсто насилена и в която липсват геологични формации като гореспоменатите такова хранилище не може да бъде изградено.

Поради това, отработеното гориво трябва да се транспортира до Русия. Със всички произтичащи от тази едностранна зависимост последствия. Не трябва да се забравя, че Руската дума гласува закон, според който Русия след 2020 г. няма да приема отработено гориво от чужди страни.

Не трябва да се забравя също, че транспортирането на такъв товар до Русия става при специален режим и транспортните такси за превозването му през териториалните води на две страни – Румъния и Украйна – трябва също да бъдат включени при формирането на цената на крайния продукт.

Към тази цена трябва да се добавят и разходите по погребването на самите съоръжения от централа, когато бъде преустановена експлоатацията й.

Рекултивация на почвата

Предварителни оценки на британски учени показват, че за превръщането на площадката на една спряла вече АЕЦ отново в годна за обработване земя са необходини около 1.5 милиарда паунда.

Звучи в познато, нали?!

Сега ще добавя това, което отдавна твърдя. А именно, че ние нямаме необходимата култура на всекидневно поведение, което се вижда в бита ни - по улиците, пък и навсякъде около нас. Тези боклуци , тази мърлящина.Това няма как да не се прояви при боравенето с радиоактивни вещества и при експлоатацията на ядрените централи. Неминуемо е, но в този случай би било фатално. Тази мърлящина. Ще ми кажете, че такова нещо не е имало...имам предвид радиоактивно замърсяване. Имало е. Беше в София през 1983 година. Три години преди Чернобил направихме генералната репетиция.-..Много сериозно замърсяване, което възникна в ИЯИЕ - БАН и плъзна по София. И беше потулено.

И още нещо – забравете тази изсилвания, че България щяла да стане енергиен център на Балканите. Глупости. Видя се тази зима какъв енергиен център сме...останал ли е поне един глупак, който след това студуване да вярва в подобни измислици...

Който иска да прочете това, което съм събрала за две години и нещо по въпроса за да влезе в Раздел „България” на форума на Медиапул и там ще намери темата за АЕЦ "Белене".

И след като съм написала това преди някакви четири дни,  изведнъж  тези мои думи придобиха пророческо звучене точно вчера...
Вижте какво се е случило. Съобщили са го по радиата вчера, а днес то е намерило место на страниците на "Дневник":

Вагон с радиоактивен товар бе върнат в България 

Републиканският инспекторат за защита на околната среда върна в събота влак от България, натоварен с радиоактивен материал, пише днес сръбският вестник "Блиц".

Вагонът, натоварен с радиоактивен материал, от България, през Сърбия, е пътувал за Македония. Инспекторите са намерили 54,3 тона материал, с повишена радиоактивност. Те са открили товарът на жп гарата в Димитровград.

"Радиацията във вагона е била 11 пъти над позволеното. Вагонът беше върнат в България. Няма опасност за населението", е заявил Емил Петров, началник на митническото отделение на жп гарата в Димитровград.

Влаковата комппозиция е имала 14 вагона, които са пренасяли желязо от българската компания "Rovotel steel" за македонската компания "Макстил", посочва изданието.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/03/02/683288_vagon_s_radioaktiven_tovar_be_vurnat_v_bulgariia/

И за да не бъда обвинена в отсъствие на родолюбиви чувства ще кажа: Честит национален празник!

Но няма да пропусна да добавя: Все пак опичайте си акъла! Мислете кого избирате да ви управлява, защото за някои са еврата, а за други - леглата в онкологията !

Та ето какъв не особено празничен се оказа моят първи постинг в Блог.дот. беге.